За трети пореден път Профилирана английска гимназия „Гео Милев“ Русе отбеляза Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, 1 февруари. Тази година събитието беше организирано съвместно с Регионалния исторически музей град Русе. Специален гост на сбирката беше уредникът в отдел „Най-нова история“, Искрен Великов, който представи презентация на тема: „1 февруари – Ден на признателност и почит към жертвите на комунизма. Русенски измерения”.
Акцентът в лекцията на научния работник бе върху значението и отражението на тази нова дата в съвременната българска история, която мери с нови хоризонти миналото, пречупено през настоящето на демократична България, член на ЕС вече 10 години. Великов се спря и върху конкретни русенски сюжети, свързани с проявите на „Народния съд” в нашия град и региона, и издадените смътни присъди над известни, и влиятелни личности в Русе, оставили своя трайна диря в историята на града през първата половина на миналия 20-и век.
Чрез записани устни истории на свидетели от онова твърде смутно и кърваво време, и фотографии не само на жертвите, но и от самия Народен съд, учениците се запознаха с възлови и важни моменти при установяването на комунистическия режим в България и първите му прояви на русенска земя. В гимназията научиха и покъртителната, малко известна, но затова пък емблематичната история за репресиите на тогавашния режим над семейството на Тонка и Нико Просеничкови.
В срещата с учениците стана дума и за черната слава на т.нар. „трудов лагер” на о. Белене, където са били затворени министри, учители, лекари, адвокати и други представители на цвета на българската интелигенция и нация по онова време. Повечето от тях намират смъртта си на печално известния остров, а световната река Дунав „попива” в себе си завинаги страданията и жестоките подробностите около безсмислената и насилствена гибел на тези хора.
Денят на признателност и почит към жертвите на комунистически режим се отбелязва официално в България от 2011 година по предложение, направено от двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002). На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици – тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от XXV ОНС и 47 генерали и висши офицери. Присъдите са без право на обжалване и са изпълнени същия ден.
 |
 |
 |
 |